•  
  •  
  •  

 

 

СВЕТОВЕН ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ – 10 ОКТОМВРИ

На 10 октомври светът отбелязва Световния ден на психичното здраве – ден, който ни напомня колко важно е да се грижим не само за физическото, но и за емоционалното и психическото си благополучие.

В Професионална гимназия по облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“ – гр. Разград отбелязахме този ден с инициатива, която даде възможност на учениците да спрат за момент, да се вслушат в собствените си чувства и да споделят онова, което понякога остава неизказано.

По този повод г-жа Стела Ковачева – психолог в училището проведе беседа с учениците, посветена на психичното здраве, страховете, тревогите, емоциите и начините, по които можем да се справяме с трудните моменти.

  • Какво ни кара да се страхуваме?
  • Какво ни тревожи?
  • Какво ни кара да се чувстваме несигурни?
  • Кога имаме нужда някой просто да ни изслуша?

В търсене на отговори на тези въпроси учениците получиха малки листчета, на които анонимно записаха свои страхове и тревоги. След това поставиха написаното в специална зелена кутия.

Зелената кутия се превърна в своеобразно пространство на доверие – място, в което всеки можеше да остави без страх своите мисли и притеснения.

Г-жа Ковачева коментира споделеното, като обърна внимание на различните страхове и тревоги, които съпътстват живота на младите хора. Учениците имаха възможност да разберат, че зад усмивката, доброто настроение или обикновения учебен ден понякога могат да стоят тревоги, несигурност и въпроси, за които човек не винаги намира смелост да говори.

 

И именно тук е ролята на подкрепящата училищна среда.

Училището не е само място за знания и оценки. То е място, в което младият човек трябва да се чувства приет, разбран и подкрепен.

Да говорим за психичното здраве означава да покажем на учениците, че е нормално да изпитват страх, тревога, несигурност или тъга. Означава да ги насърчим да търсят помощ, когато имат нужда от нея, и да знаят, че не е слабост да кажеш „Не се чувствам добре“ или „Имам нужда от подкрепа“.

Понякога най-голямата помощ започва с един разговор. Понякога най-важните думи са „Разбирам те“ и „Не си сам“. А понякога просто трябва да има някой, който да изслуша.

Тази инициатива беше още една стъпка към изграждането на училищна среда, в която човекът е в центъра – с неговите знания, мечти, страхове, емоции и потребности.