•  
  •  
  •  

 

 

МЕХАНИЗЪМ

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

В ПГО „СТАНКА НИКОЛИЦА СПАСО-ЕЛЕНИНА”

РАЗГРАД

I. ИЗМЕРЕНИЯ НА НАСИЛИЕТО МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ

 

 

Насилието между учениците в училище обхваща широк спектър от прояви. То е явление със сериозни размери и оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на тези, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват. Българската дума, която отговаря най-точно на явлението е „тормоз” (“bullying”).

Тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

Проявите на тормоз в училище най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:

  • Физически тормоз - блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
  • Вербален тормоз - подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
  • Психичен тормоз - подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
  • Социален тормоз - избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране.
  • Виртуален тормоз - обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook; разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;  снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпростра-няване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.

 

Според чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен да сигнализира органите по закрила.

 

II. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В ПГО „СТАНКА НИКОЛИЦА СПАСО-ЕЛЕНИНА”.

  1. Осъзнаване и оценка на проблема.
    1. Оценката на тормоза в гимназията се организира от ръководството на гимназията със съдействието на Училищния координационен съвет /УКС/ за справяне с насилието в началото и в края на всяка учебна година с цел определяне на формите и видовете тормоз, участниците в тормоза и местата, където най-често се случва.
    2. Провежда се чрез анкета от класните ръководители до 3 седмици от началото на учебната година и до 3 седмици преди края на учебната година.
    3. Резултатите се обработват в десетдневен срок от УКС за справяне с насилието.
    4. След обобщаване на резултатите от изследването, председателят на УКС запознава педагогическия персонал на гимназията с оценката на проблема на Педагогически съвет, а непедагогическия персонал – на Общо събрание /: при наличие на идентифициран проблем/.
    5. На базата на извършената оценка се изготвя план за противодействие на училищния тормоз от УКС за справяне с насилието, който се актуализира всяка година до края на месец октомври.
  2. Дейности за предотвратяване на училищния тормоз.

Дейности на ниво клас/класна стая

  1. С цел създаване на пространство, в което се говори открито за тормоза:
  • в часа на класа всеки класен ръководител използва формите на групова работа, дискусия, решаване на казус, споделяне на опит за разясняване на проблема за същността и видовете тормоз между учениците;
  • учителите по БЕЛ,  история, география и предметите от философския цикъл планират теми от учебното съдържание за работа и анализ по проблема насилие, ценностите, социалните роли, функциониране на институциите;
  • родителите се поканват за участие в тези занятия.
    1. Класните ръководители провеждат перманентни разговори с родителите в индивидуални или групови срещи за това какво е тормоз и какви са преживяванията на извършителя и потърпевшия, дали той се чуства унизен или заплашен.
    2. Всяка паралелка заедно с класния ръководител изработва общи правила на поведение в училище.
    3. Класният ръководител, заедно с учениците изработва процедура, описваща мерките в случай на нарушаване на правилата.

Дейности на ниво училище

  1. На заседание на ПС в началото на годината се определя УКС за справяне с насилието, който да планира, проследява и координира усилията за справяне с училищния тормоз.
  2. УКС за справяне с насилието, съгласувано с класните ръководители договаря единен механизъм с ясно разписани отговорности, за предотвратяване и реагиране при проява на тормоз и насилие в гимназията.
  3. УКС за справяне с насилието, съгласувано с класните ръководители обобщава всички предложения за правила на поведение и ценности, направени от класовете и формулира общоучилищни ценности и правила, които стават част от училищната политика.
  4. Комисията за актуализиране на ПДУ, разработва предложения за промени в ПДУ, произтичащи от настоящия механизъм, предлага ги за обсъждане и приемане на ПС.
  5. Ръководителят на компютърен кабинет отговаря за запознаване на училищната общност и родителите  настоящия „Механизъм за противодействие на тормоза в ПГО”, като публикува тези документи в училищния сайт.
  6. Старшите учители в гимназията предлагат на ръководството мерки и изработват процедура за усъвършенстване на системата на дежурство с оглед на това да бъдат обхванати местата в гимназията, където при етапа на оценка е установено, че се извършва тормоз.
  7. УКС за справяне с насилието организира и провежда подкрепящо обучение на класните ръководители на тема: „Какво представлява тормозът, разпознаваме ли го, какво можем и искаме да направим и как да го направим”.
  8. Председателят на училищната комисия за квалификация, съгласувано с директора планира обучения за повишаване на квалификацията на учителите в областта за справяне с училищния тормоз.

Дейности на ниво общност

  1. Класните ръководители съдействат на УКС за издирване на родители от областта на помагащите професии, като психолози, социални работници, лекари, журналисти, спортисти, музиканти, драматурзи, художници и др., които да бъдат включени в различни училищни инициативи.
  2. УКС за справяне с насилието, съгласувано с директора на гимназията осигурява реални партньорства с външни за училището организиции, служби и специалисти:
  • Дирекция "Социално подпомагане" - Отдел „Закрила на детето”
  • Общинска комисия за БППМН
  • МВР – Детска педагогическа стая

III. ДЕЙСТВИЯ ЗА СПРАВЯНЕ С УСТАНОВЕН  УЧИЛИЩЕН ТОРМОЗ В ПГО „СТАНКА НИКОЛИЦА СПАСО-ЕЛЕНИНА”.

По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладяни от учителите, а някои от самите ученици. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. Важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между учениците. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на учениците, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват.

Ако се касае просто за приятелска игра учителят може да се намеси, за да предупреди учениците да внимават да не се наранят.

Ако обаче наблюдаваното поведение може да бъде определено като тормоз е необходимо да се предприемат следните действия.

  1. Прекратяване на ситуация на тормоз.

Задължение на всеки учител/служител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел, като:

  • В случай на физически тормоз учениците трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно;
  • Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията;
  • Важно е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение.
  1. Реакции спрямо ученика, упражнил тормоз.
    1.  Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от класният ръководител или педагогическия съветник.
  • Учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, показва ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и  че хората правят грешки, които следва да бъдат поправени, без да се налагат наказания;
  • Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си. С това негово решение трябва да се съгласи и потърпевшия от тормоза ученик;
  • Класният ръководител изслушва ученика, упражнил тормоза в отсъствието на потърпевшия ученик;
  • След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време проследява поведението на учениците и дава обратна връзка;
  • Класният ръководител може да потърси съдействие и от другите учители и от педагогическият съветник, който също може да подпомогне работата на учителя като наблюдава ученика във взаимоотношенията му с другите ученици и даде насоки за действията и мерките, които учителят да предприема при необходимост.
    1.  При повтаряне на едни и същи нарушения на правилата се прилага подходът за възстановяване на щетата, уведомяване на класния ръководител и УКС, като се съставя протокол за тормоз.
  • Класният ръководител уведомява родителите за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;
  • Разговорът се провежда в партньорски взаимотношения, като се предоставя отворено пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
  • Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другия ученик от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
  • От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;
  • Учителят насочва родителите за консултация с педагогическия съветник.
    1. При много сериозно ниво на тормоз – злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, телесния интегритет, както на ученика-жертва, така и на ученика-извършител се уведомява Дирекция социално подпомагане – Отдел за защита на детето, Държавната агенция за закрила на детето или МВР.
  • Учителят или служителят, станал свидетел на подобен тормоз, ако не може да се справи сам е длъжен да потърси помощ от охраната в гимназията, дежурния екип или други лица, намиращи се в района на инцидента,;
  • След прекратяване на физическия контакт между лицата, свидетелят на тормоза  уведомява директора на гимназията и регистрира ситуацията на насилие в единния регистър на училището;
  • Директорът свиква УКС за справяне с тормоза и уведомява отдела за „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето” към ДСП – Разград, местната комисия за БППМН, РИО и полицията;
  • УКС за справяне с тормоза обсъжда ситуацията на свое работно заседание и съставя протокол за тормоз, уведомява класния ръководител и родителите на учениците като ги насочва към местната комисия за БППМН и полицията, ОЗД и общината по силата на координационния механизъм.
  1. Реакции спрямо ученика, който е обект на тормоз

Работата с ученици, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.

  • Класният ръководител говори с ученика, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере какво точно се е случило;
  • Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;
  • Класният ръководител наблюдава ученика в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.
  1. Реакции спрямо наблюдателите
  • Класният ръководител изтъква тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. От останалите очаква да направят същото, ако се случи в бъдещето;
  • Класният ръководител насърчава учениците за грижа спрямо учениците, станали обект на тормоз.

IV. УЧИЛИЩНА СИСТЕМА ЗА НАСОЧВАНЕ КЪМ ДРУГИ СЛУЖБИ

  1. Регистриране на ситуации на тормоз.
  • Създава се единен регистър за описване на ситуации на училищен тормоз;
  • Всяка ситуация на тормоз се описва в регистъра от учители/служителя, който я е наблюдавал с цел проследяване развитието на случая във времето и планиране на подходяща интервенция;
  • Регистърът съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са участниците и какви мерки са били предприети;
  • Регистърът се съхранява на общодостъпно място в учителската стая;
  • Класните ръководители следят вписаните в регистъра случаи и предприемат необходимите мерки за взаимодействие с учителите, родителите и педагогическия съветник.
  1. Насочване към други служби.

В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето” по местоживеене.

Като първа стъпка се уведомява директора на училището, който е задължен да уведоми съответния отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е училището, местните комисии за БППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.

В тази връзка е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на социалните работници от отделите „Закрила на детето” към Дирекциите „Социално подпомагане”. Социалният работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето, условията, при които живее, родителският капацитет и при необходимост да предприеме мерки, които да подпомогнат детето и семейството като цяло.

 

                                               Съставил: УКС за справяне с насилието

Председател: Димитър Димитров

П Л А Н

 

за работа на училищен координационен съвет за справяне с тормоза в училище

 

 по изпълнение

 на „Механизма за противодействие на училищния тормоз“

 

учебна 2016/2017 година

 

І. Предмет

    Проучване и подпомагане психичното развитие и здраве на юношите в системата на средното образование, чрез превантивни мерки и сътрудничество по прилагането на механизъм за противодействие на училищния тормоз между учениците в училище.

ІІ. Цел

  • Разработване и прилагане на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда..

ІІІ. Задачи:

  1. Разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на тормоза в училище
  2. Разработване на защитна мрежа за интервенция при случаи на тормоз в училище

ІІІ. Общи положения

  • Във всяко училище се създава координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза. Съветът да се ръководи задължително от заместник-директор и да включва училищния психолог или педагогически съветник, учители, ученици и родители.
  • Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които най-общо имат за цел ограничаване и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието.
  • Комплексът от превантивни мерки трябва да включва всички възможни аспекти и форми на тормоза, ясно да фокусира вниманието върху участието на всички групи и да се планира на три нива - класна стая/паралелка, училище, общност.
  • За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията в училище
  • По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.
  • Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведения няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически форми.

 

Д Е Й Н О С Т И:

Дейности по разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на тормоза в училище

  1. Оценка на проблема, през мнението на учениците/учителите/родителите – с помощта на стандартизиран въпросник    

                                                                                          Срок: 11.2016 г.           

Отг.:    Председател на координационен съвет

  1. Анализ на проявите на училищен тормоз и наличните правила и решения за справяне с него – честота на булинга, форми, рeзултати, последствия, налични и липсващи правила.

Срок: юни 2017 г.

Отг.:   Председател на координационен съвет

  1. Запознаване на учениците със същността на тормоза, проявите и участниците в процеса.

Срок: 11.2016 г.

Отг.:    класни ръководители

  1. Повишаване на квалификацията на персонала за справяне в ситуации на тормоз

Срок: постоянен          

Отг.:    директор на училище

  1. Оптимизиране на системата за наблюдение и контрол, в зависимост от резултата от оценката на проблема

Срок:   постоянен

Отг.:    директор на училище

  1. Разработване на процедури за реагиране в ситуации на тормоз

Срок:   10.2016 г.

Отг.:   Председател на координационен съвет

  1. Запознаване на учители, ученици и родители с процедурите за реагиране в ситуации на тормоз

Срок:   11.2016 г.

Отг.:   Членове на координационен съвет и класни ръководители

  1. Изработване и разпространение на информационно-образователни материали, съобразени с различните възрастови групи и свързани с:

а) превенция на тормоза;

б) правата и задълженията на децата;             Срок: 11.2016 г.

Отг.:    главните учители

            кл. ръководители

  1. Запознаване на децата с аспектите на насилието и начините за справяне с него.

Срок: 11.2016 г.

Отг.:    класните ръководители

  1.  Създаване на методически материали по превенция на тормоза в помощ на класните ръководители

Срок:  постоянен

Отг.:   Председател на координационен съвет

  1. Поддържане на непрекъсната връзка между класните ръководители и родителите за противодействие срещу проявите на тормоз.

Срок: постоянен

Отг.:    кл.ръководители

  1. Набиране на данни и анализ на профила на ученика, използващ булинг.

Срок: до м. юни 2017

Отг.:    Председател на координационен съвет

Дейности по разработване и въвеждане на защитна мрежа

1        Разработване и приемане на правила и процедури за работа с:

1.1    Дете, жертва на тормоз

1.2    Дете, упражнило тормоз

1.3    Деца, които помагат и подкрепят тормоза

1.4    Децата наблюдатели

Срок:  10.2016 г.

Отг.:   Председател на координационен съвет

2        Разработване и приемане на правила и процедури за регистриране на ситуации на тормоз, насочване към други служби и обмен на информация с други учебни и детски заведения

Срок:  10.2016 г.

Отг.:   Председател на координационен съвет

3        Взаимодействие и решаване на конфликти между ученици, учители, родители и училищно ръководство.

Срок: постоянен

Отг.:    кл.ръководители

4          Да се води единен регистър за регистриране на ситуации на тормоз в училището. Регистърът да включва описание на ситуацията, вида тормоз, участници, наблюдатели, предприети мерки.

Срок:  постоянен

Отг.:   Председател на координационен съвет

 

ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ

ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТНА МРЕЖА

ЗА СПРАВЯНЕ С УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ

В ПГО „СТАНКА НИКОЛИЦА СПАСО-ЕЛЕНИНА”

РАЗГРАД

 

    Настоящите правила имат за цел прилагането на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда.

 

I.Задължения на персонала

1.Училищен координационен съвет

>Планира, проследява и координира дейностите за справяне с тормоза на ниво училище.

>Обобщава предложенията на класовете и изготвя общоучилищни ценности, правила и последици.

>Обсъжда и приема процедурите за докладване, регистриране и проследяване на случаите на тормоз.

>Прави мотивирани предложения до директора с цел подобряване на работата.

>Подпомага класните ръководители с материали или консултации със специалисти, съдейства за органирзиране на периодични обучения на учителите по темата за насилието.

2.Класни ръководители

>В началото на годината провеждат занятия в часа на класа, посветени на тормоза и насилието.

>С помощта на учениците приемат ценности, правила и последици при прояви на насилие.

>Постерите с приетите ценности, правила и последици се поставят на видно място в класната стая.

>Запознават учениците с процедурата за съобщаване на случаи на тормоз.

>Реагират при всеки опит за насилие над ученик в клас, съгласно утвърдените процедури и приетите правила и последици.

>За всеки инцидент или проява на насилие попълват протокол, който предават наУКС.

>Участват в работата на екипа, сформиран по конкретен случай на ученик от класа им.

>Провеждат периодично превантивни занятия по проблемите на тормоза, като могат да привличат различни специалисти, напр. от Центъра за превенция на насилието, МКБППМН и др.

>Информират учениците за Националната телефонна линия за деца 116 111.

>Информират родителите за дейностите по механизма, както и за приетите правила и процедури.

>Съдействат за включването им в дейностите на ниво училище.

3.Учители, които не са класни ръководители

>Включват темата за насилието в учебни единици, при които това е възможно.

>Поощряват и развиват съвместното учене, както и поведение на сътрудничество и взаимопомощ.

>Познават и използват установената система за информиране и съобщаване за случаи на тормоз над ученици.

>Познават правилата и последствията на класа, прилагат ги и изискват от учениците да ги прилагат.

4.Дежурни учители

>Спазват стриктно утвърдения от директора график за дежурство, следейки рисковите зони, в които е възможна появата на насилие и тормоз.

>Реагират според утвърдените процедури в ситуации на насилие по време на дежурството им.

>Оказват съдействие на колеги при установени от тях нарушения на ученици и докладват на УКС, като попълват протокол, отразяващ инцидента.

5.Помощен персонал

>Полагат грижи за предотвратяване на насилнически действия в училищните помещения, за които отговарят.

>Познават основните принципи на действие и ги прилагат - правила, последствия, протокол за реагиране на насилие.

>Не допускат прояви на насилие и съобщават за тях на класен ръководител, директор.

II.Процедура за информиране и съобщаване на случаи.

ØДете, жертва на тормоз

-уведомява класния ръководител устно, родителят попълва Протокол за съобщаване за насилие (Приложение№ 2), в който описва ситуацията.

ØДете, упражнило тормоз

-уведомява класния ръководител устно, родителят попълва Протокол за съобщаване за насилие (Приложение№ 2), в който описва ситуацията, изпълнява указанията на УКС за предотвратяване на тормоза.

ØДеца, които помагат и подкрепят тормоза

-уведомява класния ръководител устно, родителят попълва Протокол за съобщаване за

насилие (Приложение№ 2), в който описва ситуацията.

ØДете-наблюдател

-уведомява класния ръководител устно, родителят попълва Протокол за съобщаване за насилие (Приложение№ 2), в който описва ситуацията.

    Всеки класен ръководител може да договори с учениците си от класа и други форми и начини за съобщаване на случаи на тормоз в класа.

    Всеки учител и служител, наблюдавал ситуация на насилие между деца, е длъжен да информира УКС чрез попълване на формата за протокол.

III.Процедури за регистриране, докладване и разглеждане на случаи на насилие и тормоз сред учениците.

Задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

1.Всяка ситуация на тормоз трябва да бъде регистрирана и описана в единен регистър на училището от учителя, който я е наблюдавал. За целта е утвърден „Протокол за отговор на насилие” (Приложение No1).Той се предава на председателя на УКС, който го съхранява.

2.Действия в случаи на инцидент, който поставя в риск или уврежда живота и/или здравето на ученик.

Учителят или служителят действат в следната последователност:

>извеждат пострадалото дете от опасната зона и оказват долекарска помощ;

>при непосредствена опасност за живота на пострадалото дете се обаждат на телефон 112;

>уведомяват веднага училищното ръководство и УКС, които уведомяват класния ръководител, който от своя страна уведомява родителите/настойниците на детето;

>описват ситуацията писмено в протокола за отговор на насилие.

3.Действия при установяване, че дете е жертва на насилие или е в риск от такова.

>Всеки служител, на когото стане известно, че дете в риск се нуждае от закрила, следва незабавно да уведоми класния ръководител, който от своя страна уведомява училищното ръководство и родителите / настойниците на детето;

>Учителят описва ситуацията писмено в протокола за отговор на насилие.

>След проверка на случая директорът свиква УКС, който подава сигнал до Отдел „Закрила на детето”.

>УКС изготвя индивидуална работна програма с ясно разписани функции и дейности от страна на класен ръководител и родител.

4.Действия при установяване, че дете е упражнило тормоз.

>Учителят описва ситуацията писмено в Протокол No 1 за отговор на насилие;

>Ситуацията се регистрира в единния регистър;

>Детето, упражнило тормоз, описва ситуацията в Протокол No2;

>За изясняване на случая от други деца-наблюдатели родителите им описват ситуацията в Протокол No2;

>Класният ръководител уведомява и свиква среща с родителите;

>Свиква се УКС;

>УКС уведомява МКБППМН, Полицията и отдел „Закрила на детето“;

>УКС изготвя индивидуална работна програма с ясно разписани функции и дейности с цел намаляване на агресията у детето.

IV. Мерки при кризисни ситуации

1.Комисията заседава най-малко един - два пъти в учебен срок и обсъжда изпълнението на плана, както и резултати от дейността си.

 

2.При наличие на писмен или устен сигнал, комисията се събира в рамките на 24 часа.

 

3.При възникване на кризисната ситуация веднага се уведомява Директора на училището. В рамките на един час се подава сигнал в РИО,Отдел ”Закрила на детето”

и полицията (детска педагогическа стая).

4.При възникване на кризисна ситуация или получен сигнал за ученик, жертва или в риск от насилие, комисията съставя индивидуален план за кризисна интервенция.

 

Съставил: УКС за справяне с насилието

Председател:

Димитър Димитров – старши учител ФВС, БЗО и ХООС

Членове:

1.Невянка Димитрова –старши учител руски език и философски цикъл

2.Мариана Тоцева – учител практическо обучение

3.Мустафа Хасан – фелдшер /график на присъствие – сряда/

4.Сашка Пенчева - родител

5.Антония-Константина Циндараки – ученичка ХІІ клас

 

Календар

 

Контакти